Явлението „Земетресение“

Земетресението е природно бедствие, което не може да бъде прогнозирано и предотвратено. Представлява внезапно освобождаване на натрупана в Земната кора енергия.

Началната точка на земетресението (дава се чрез географски координати и дълбочина) се нарича хипоцентър.

Проекцията на хипоцентъра на Земната повърхност (дава се чрез географски координати) се нарича епицентър.

Инфографика „Земетресение“. Поставете показалец върху иконите за да получите повече информация за характеристиките на явлението.

Магнитуд

Земетресенията са резултат от внезапно и бързо разрушаване на определен обем от земната среда.

Процесът на разрушаване е съпроводен от образуване на сеизмични вълни, пораждащи механични трептения в земните пластове и на земната повърхност. Разрушението настъпва вследствие на прекомерното натрупване на вътрешни напрежения, превишаващи якостните характеристики на средата. Обемът на разрушението се означава като земетръсното огнище, а силата на земетресението се оценява по енергията на излъчените вълни чрез т. нар. магнитуд.

В зависимост от трептенето на частиците в средата сеизмичните вълни се поделят на надлъжни (P – prima), напречни (S – seconda) и повърхностни (L – surface).

Сеизмичните вълни, генерирани при реализацията на едно земетресение, въздействат върху хората, сградите, съоръженията и околната среда. Това въздействие (наричано макросеизмично) е резултатен ефект от действието на надлъжните, напречните и повърхностни вълни.

Интензивността на макросеизмичното въздействие е мярка за усещането на земетресението на повърхността на Земята. Тя зависи основно от силата (магнитуда) и дълбочината на сеизмичния източник, както и от епицентралното разстояние между източника и уязвената територия.

Силата на въздействието е в пряка зависимост и от механизма на източника, геоложкия строеж на средата, в която се разпространяват сеизмичните вълни, локалните условия, нивото на подпочвените води и др.

Следователно, макросеизмичното въздействие, наблюдавано върху земната повърхност е многофакторен сумарен ефект, а наблюдаваната интензивност (макросеизмична степен) е една интегрална мярка за това въздействие. Има редица скали за определяне на интензивността, като в България най-популярна е 12-степенната скала на Медведев-Шпонхойер-Карник.