
Явлението „Земетресение“
Земетресението е природно бедствие, което не може да бъде прогнозирано и предотвратено. Представлява внезапно освобождаване на натрупана в Земната кора енергия.
Началната точка на земетресението (дава се чрез географски координати и дълбочина) се нарича хипоцентър.
Проекцията на хипоцентъра на Земната повърхност (дава се чрез географски координати) се нарича епицентър.
Земетресенията са резултат от внезапно и бързо разрушаване на определен обем от земната среда.
Процесът на разрушаване е съпроводен от образуване на сеизмични вълни, пораждащи механични трептения в земните пластове и на земната повърхност. Разрушението настъпва вследствие на прекомерното натрупване на вътрешни напрежения, превишаващи якостните характеристики на средата. Обемът на разрушението се означава като земетръсното огнище, а силата на земетресението се оценява по енергията на излъчените вълни чрез т. нар. магнитуд.
В зависимост от трептенето на частиците в средата сеизмичните вълни се поделят на надлъжни (P – prima), напречни (S – seconda) и повърхностни (L – surface).
Сеизмичните вълни, генерирани при реализацията на едно земетресение, въздействат върху хората, сградите, съоръженията и околната среда. Това въздействие (наричано макросеизмично) е резултатен ефект от действието на надлъжните, напречните и повърхностни вълни.

Интензивността на макросеизмичното въздействие е мярка за усещането на земетресението на повърхността на Земята. Тя зависи основно от силата (магнитуда) и дълбочината на сеизмичния източник, както и от епицентралното разстояние между източника и уязвената територия.
Силата на въздействието е в пряка зависимост и от механизма на източника, геоложкия строеж на средата, в която се разпространяват сеизмичните вълни, локалните условия, нивото на подпочвените води и др.
Следователно, макросеизмичното въздействие, наблюдавано върху земната повърхност е многофакторен сумарен ефект, а наблюдаваната интензивност (макросеизмична степен) е една интегрална мярка за това въздействие. Има редица скали за определяне на интензивността, като в България най-популярна е 12-степенната скала на Медведев-Шпонхойер-Карник.