Дните на EPOS 2025 се проведоха в Перуджа, Италия, от 18 до 20 март. Дните на EPOS са възможност за участници от 27-те страни-членки на европейската научна инфраструктура и 10-те тематични основни услуги (TCS) да обменят мнения по научни, технически и мрежови въпроси. Тази година акцентът беше върху портала за интердисциплинарни данни EPOS, който функционира вече втора година. България участва в събитието с трима учени. Около пленарните събития се проведоха многобройни заседания на комисиите и имаше интензивни разговори и работа в мрежа по време на кафе паузите с интегрирани постерни сесии, където Epos-Bulgaria също представи постер.

Нова статия в реномираното списание International Journal of Speleology (Q2) представя част от мониторинговата дейност на НГИЦ – интегрирания мониторинг на карста. Stefanov, Petar; Dilyana Stefanova; and Peter Nojarov. 2025. The integrated monitoring of karst systems (MIKS) model, applied in karst studies in Bulgaria. International Journal of Speleology, 54: ijs2533. https://digitalcommons.usf.edu/ijs/vol54/iss3/1 В статията е представен геосистемния подход на интегриран мониторинг, който се прилага в карстовите изследвания в България, а в приложението към нея - резултати от над 10-годишни изследвания на различни параметри на геосистемите (вариации на температурата, концентрацията на CO2 и радон, движения по разломи и т.н.)

Напоследък все по-често срещаме бомбастични заглавия, предвещаващи магнитни бури. Голяма част от тях са преувеличени, неправилно преведени и дори измислени новини. За съжаление, тази спекулация предизвиква у мнозина ефекта на "лъжливото овчарче". С апаратурата на Геомагнитна обсерватория Панагюрище не могат да се правят прогнози, но се дава много точна диагноза на наблюдаваните изменения на магнитното поле на територията на страната. В прикаченото видео показваме календар с магнитните бури, които се случиха през 2024г. Най-силните събития бяха регистрирани през периодите 10-12.05.2024 и 10-12.10.2024г.

В края на м. октомври се проведе обучителен семинар на екипа на НИГГГ-БАН, работещ по проект НГИЦ. В рамките на два дни ръководителите на специализираните изследователски теми, финансирани по проекта отчетоха своите резултати, представиха своите постижения и бъдещи планове. Доц. Дейвис Динков представи и разработената Геоинформационна инфраструктура за пространствени данни по проект НГИЦ (архитектура, СУБД, визуализация, достъп). В нея вече функционират базовите информационни модули, създадени през първия етап на работа. Предстои разработване и на набор от специализирани модули, които ще предоставят възможност за визуализация и работа със специализираните данни, произвеждани от партньорите на консорциум НГИЦ. Бяха обсъдени и активностите за сътрудничество в рамките на отделните тематични направления на EPOS-ERIC.

През м. септември 2024г., една от най-разпознаваемите и важни международни организации в областта на сеизмологията – Европейският сеизмологичен център (Euro-Med Seismological Center - EMSC) навършва 50 години. В продължение на половин век EMSC движи напредъка в наблюдението и реакцията при земетресения, обединявайки професионалната общност от сеизмолози и ентусиасти - наблюдатели на земетресенията. Националният сеизмологичен център при НИГГГ-БАН, който е част от консорциум НГИЦ, изпраща информация към EMSC за събитията, регистрирани на територията на България и близката околност и е важен партньор в тази международна мрежа за обмен на сеизмологични данни.

Една от най-ценните дейности на проект НГИЦ е свързана с повишаване на капацитета на човешките ресурси. Благодарение на нея, един от младите учени на НИГГГ-БАН участва в полево магнитотелурично (МТ) измерване в северните части на Швеция, където натрупа ценен опит за работа със специализирана апаратура. Магнитотелуричните проучвания се прилагат за решаване на редица геофизични и геоложки задачи. Те измерват естествените електромагнитни полета на Земята и предоставят информация за електрическата проводимост на подземните слоеве. Прилагат се при проучвания на рудни находища и минерализирани зони, за откриване на разломи, за геоложко картиране на големи дълбочини и не на последно място за геотермални проучвания.