Този петък (12 април) от 17:00ч. в НИГГГ-БАН ще се проведе научна сесия в рамките на световната инициатива „Нощ на географията“ (GeoNight) под надслов „New Geography Challenges – How Geography Science and Education Adapt to a Constantly Changing World?“.

Основната мисия на събитието е да популяризира обществената значимост на географската наука и ползите от научните достижения на учените, работещи в сферата на науките за Земята. Подобен род събития са важна част от комуникацията на науката, чрез която обществеността се запознава отблизо с учените и нашата работа. https://www.geonight.net/24007-2/

През изминалата седмица сеизмолозите на Националния Институт по Геофизика, Геодезия и География - БАН и Физическия факултет, СУ "Св. Кл. Охридски" посрещнаха над 100 участника от 30 държави на Европа, които обединиха усилия в изучаването на геоложкия строеж и сеизмичната активност в региона на Адриатическата плоча и нейните околности.

Гъстата мрежа от сеизмични станции, наречена Adria Array, е разположена на целия Балкански полуостров и събира безценни данни за строежа на нашите земи.

Близо 150 учени от различни страни участваха в срещата на европейската научна инфраструктура по Науки за Земята EPOS - European Plate Observing System, състояла се между 11-14 март в Рим.

В продължение на 4 дни се провеждаха дискусии по широк набор от теми, като например перспективите на тематичните услуги (TCS) и новите технологични решения за EPOS Data Portal.

Срещата на участниците от международната сеизмологична инициатива Adria Array се провежда от 12 до 15 март 2024 г. в Аула и конферентна зала 1 на Ректората.

Участват над 100 учени и студенти от 30 европейски страни, като домакини на събитието са Софийският университет "Св. Климент Охридски", Физическият факултет и Националният институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките (проект НГИЦ).

Участниците си сътрудничат при изучаването на геоложката структура и сеизмичната активност в района на Адриатическата плоча и нейните околности.

През 2023 г. общо четири държави (Швейцария, Испания и сега Хърватия и България) се присъединиха към EPOS като държави-членки и това е страхотен резултат за цялата европейска общност на науките за твърдата Земя. Освен това включването на повече държави представлява решаваща стъпка към дългосрочната устойчивост на самата инфраструктура, укрепвайки институционалната и финансовата основа на EPOS ERIC.

Разширяването на географския обхват на членството в EPOS е много важно от научна гледна точка, тъй като засилва участието на по-широк кръг от научни организации.

България е приета за пълноправен член на единствената по рода си Европейска научна инфраструктура в областта на Науките за Земята - EPOS ERIC (European Plate Observing System).

Това е резултат от дългогодишната работа на екипа на Национален Институт по Геофизика, Геодезия и География – БАН, Националния геоинформационен център и доверието и подкрепата, която получихме от Министерство на образованието и науката.

Сеизмология, GNSS, геомагнитни наблюдения, геоложки данни, лабораторни изследвания са сред данните, които са достъпни чрез портала на EPOS ERIC.