През м. декември 2024 г. със съдействието на НГИЦ учени от Геологическия институт при БАН – проф. д-р Николай Добрев и доц. д-р Мирослав Кръстанов, посетиха Зографския манастир, полуостров Атон, Гърция, където проведоха изследване на опасни геоложки процеси в района около манастира и на пътя от пристанището до него. По време на изследването бяха установени 9 участъка с проявени свлачища и срутища. Направени бяха описания на всяка точка, взети бяха пробни тела за лабораторни анализи, като бяха включени и стабилитетни изчисления на всеки критичен участък. Дадени са напътствия за предприемане на мерки за безопасност.

В края на м. октомври се проведе обучителен семинар на екипа на НИГГГ-БАН, работещ по проект НГИЦ. В рамките на два дни ръководителите на специализираните изследователски теми, финансирани по проекта отчетоха своите резултати, представиха своите постижения и бъдещи планове. Доц. Дейвис Динков представи и разработената Геоинформационна инфраструктура за пространствени данни по проект НГИЦ (архитектура, СУБД, визуализация, достъп). В нея вече функционират базовите информационни модули, създадени през първия етап на работа. Предстои разработване и на набор от специализирани модули, които ще предоставят възможност за визуализация и работа със специализираните данни, произвеждани от партньорите на консорциум НГИЦ. Бяха обсъдени и активностите за сътрудничество в рамките на отделните тематични направления на EPOS-ERIC.

За реализиране на обща геоинформационна инфраструктура за пространствени данни по проект НГИЦ е изградена WEB-базирана информационна система. Информационната система съдържа геопространствени данни за територията на България, които могат да бъдат достъпвани чрез WEB-базирано приложение за визуализация и тематично картографиране. Данните са организирани в средата на PostgreSQL, изключително мощна RDBMS с отворен код, използвайки разширението PostGIS, за съхранение, обработка и индексиране на геопространствени данни.

През м. септември 2024г., една от най-разпознаваемите и важни международни организации в областта на сеизмологията – Европейският сеизмологичен център (Euro-Med Seismological Center - EMSC) навършва 50 години. В продължение на половин век EMSC движи напредъка в наблюдението и реакцията при земетресения, обединявайки професионалната общност от сеизмолози и ентусиасти - наблюдатели на земетресенията. Националният сеизмологичен център при НИГГГ-БАН, който е част от консорциум НГИЦ, изпраща информация към EMSC за събитията, регистрирани на територията на България и близката околност и е важен партньор в тази международна мрежа за обмен на сеизмологични данни.

Една от най-ценните дейности на проект НГИЦ е свързана с повишаване на капацитета на човешките ресурси. Благодарение на нея, един от младите учени на НИГГГ-БАН участва в полево магнитотелурично (МТ) измерване в северните части на Швеция, където натрупа ценен опит за работа със специализирана апаратура. Магнитотелуричните проучвания се прилагат за решаване на редица геофизични и геоложки задачи. Те измерват естествените електромагнитни полета на Земята и предоставят информация за електрическата проводимост на подземните слоеве. Прилагат се при проучвания на рудни находища и минерализирани зони, за откриване на разломи, за геоложко картиране на големи дълбочини и не на последно място за геотермални проучвания.

Нова статия за Брестнишката карстова геосистема е публикувана в списание Sustainability (IF 3.3, Q1) с изследвания, финансирани по проект НГИЦ и автори от НИГГГ-БАН (Петър  Стефанов и доц. Диляна Стефанова). Nojarov, P.; Stefanov, P.; Stefanova, D.; Jelev, G. Climate Change, Anthropogenic Pressure, and Sustainable Development of Karst Geosystems (A Case Study of the Brestnitsa Karst Geosystem in Northern Bulgaria). Sustainability 2024, 16, 6657. https://doi.org/10.3390/su16156657 Проучването разглежда изменението на климата, антропогенните въздействия и връзката им с устойчивото развитие на Брестнишката карстова геосистема. Данните са базирани на повече от 10 години интегриран мониторинг на геосистемата, включително непрекъснат инструментален мониторинг в пещера Съева дупка, която е част от геосистемата. Използвани са и различни данни от други източници, като сателитни наблюдения и наземни данни.