В края на м. октомври се проведе обучителен семинар на екипа на НИГГГ-БАН, работещ по проект НГИЦ. В рамките на два дни ръководителите на специализираните изследователски теми, финансирани по проекта отчетоха своите резултати, представиха своите постижения и бъдещи планове. Доц. Дейвис Динков представи и разработената Геоинформационна инфраструктура за пространствени данни по проект НГИЦ (архитектура, СУБД, визуализация, достъп). В нея вече функционират базовите информационни модули, създадени през първия етап на работа. Предстои разработване и на набор от специализирани модули, които ще предоставят възможност за визуализация и работа със специализираните данни, произвеждани от партньорите на консорциум НГИЦ. Бяха обсъдени и активностите за сътрудничество в рамките на отделните тематични направления на EPOS-ERIC.

За реализиране на обща геоинформационна инфраструктура за пространствени данни по проект НГИЦ е изградена WEB-базирана информационна система. Информационната система съдържа геопространствени данни за територията на България, които могат да бъдат достъпвани чрез WEB-базирано приложение за визуализация и тематично картографиране. Данните са организирани в средата на PostgreSQL, изключително мощна RDBMS с отворен код, използвайки разширението PostGIS, за съхранение, обработка и индексиране на геопространствени данни.

През м. септември 2024г., една от най-разпознаваемите и важни международни организации в областта на сеизмологията – Европейският сеизмологичен център (Euro-Med Seismological Center - EMSC) навършва 50 години. В продължение на половин век EMSC движи напредъка в наблюдението и реакцията при земетресения, обединявайки професионалната общност от сеизмолози и ентусиасти - наблюдатели на земетресенията. Националният сеизмологичен център при НИГГГ-БАН, който е част от консорциум НГИЦ, изпраща информация към EMSC за събитията, регистрирани на територията на България и близката околност и е важен партньор в тази международна мрежа за обмен на сеизмологични данни.

Една от най-ценните дейности на проект НГИЦ е свързана с повишаване на капацитета на човешките ресурси. Благодарение на нея, един от младите учени на НИГГГ-БАН участва в полево магнитотелурично (МТ) измерване в северните части на Швеция, където натрупа ценен опит за работа със специализирана апаратура. Магнитотелуричните проучвания се прилагат за решаване на редица геофизични и геоложки задачи. Те измерват естествените електромагнитни полета на Земята и предоставят информация за електрическата проводимост на подземните слоеве. Прилагат се при проучвания на рудни находища и минерализирани зони, за откриване на разломи, за геоложко картиране на големи дълбочини и не на последно място за геотермални проучвания.

Нова статия за Брестнишката карстова геосистема е публикувана в списание Sustainability (IF 3.3, Q1) с изследвания, финансирани по проект НГИЦ и автори от НИГГГ-БАН (Петър  Стефанов и доц. Диляна Стефанова). Nojarov, P.; Stefanov, P.; Stefanova, D.; Jelev, G. Climate Change, Anthropogenic Pressure, and Sustainable Development of Karst Geosystems (A Case Study of the Brestnitsa Karst Geosystem in Northern Bulgaria). Sustainability 2024, 16, 6657. https://doi.org/10.3390/su16156657 Проучването разглежда изменението на климата, антропогенните въздействия и връзката им с устойчивото развитие на Брестнишката карстова геосистема. Данните са базирани на повече от 10 години интегриран мониторинг на геосистемата, включително непрекъснат инструментален мониторинг в пещера Съева дупка, която е част от геосистемата. Използвани са и различни данни от други източници, като сателитни наблюдения и наземни данни.

На 16.08.2024г. бяха проведени полеви тестове на новата апаратура за дистанционни изследвания, закупена по проект НГИЦ. Безпилотната летателна система, състояща се от Дрон DJI Matrice 350 RTK Combo, оборудван с LiDAR - DJI ZENMUSE L2 и Камера DJI Zenmuse P1 изпълни две мисии за заснемане на територията на Геофизична обсерватория Плана. Резултатите са впечатляващи както по отношение качеството на данните, така и заради точното и прецизно изпълнение на полетите. Данните от подобен род изследвания ще бъдат използвани за мониторинг на количествени и качествени промени във формата, параметрите или динамиката на земната повърхност в даден район, включително при бедствия и рискови процеси (последици от земетресения, изследване за лавинна опасност, свлачища, наводнения, ерозия и др.).