Палеоклиматични реконструкции
Палеоклиматологичните изследвания показват, че климатът на Земята е неразривно свързан с историята на нейните живи обитатели и космически фактори, като:
- промени в орбитата на Земята,
- падане на големи метеорити,
- геоложки събития като големи изригвания, епохи на изграждане на планини и движение на континенти.
В същото време повечето от тези фактори действат заедно и си влияят едновременно и взаимно. Следователно, в повечето случаи, след установяване на изменението на климата, не е възможно еднозначно да се свърже с един фактор, а събитието се обяснява с комплекс от фактори.
Значението на палеоклиматичните изследвания се състои в това, че чрез изучаване на историята на климатичното развитие на Земята, те разширяват нашето разбиране за процесите на изветряне и седиментация, протичащи в миналото, и образуването на свързани минерални находища, показват условията за съществуването на флора и фауна в минали геоложки епохи и правят възможно прогнозирането на изменението на климата в бъдеще.
Малкото директни количествени записи на палео-климата са данните за температурата и валежите в миналото.
Заместител на директните параметри са т. нар. „климатични приближения“ („proxies”) – записи във фосили, минерали, органични съединения, които са свързани индиректно с климатичните параметри.
Приложение на магнитните изследвания за палеоклиматични реконструкции
Палеоклиматичните изследвания с магнитни методи са базирани на получаването на записи на климата в миналото, отразени в магнитните свойства на льосово-почвени седиментни комплекси и съвременни почви от северна България.
Основни закономерности:
- магнитният сигнал е пропорционален на концентрацията на феримагнитните минерали,
- по време на студените глациални периоди става акумулация на прахов материал с ниско съдържание на магнитна фракция,
- през топлите интерглациални епохи имаме „in-situ“ формиране на силно магнитни педогенни фероминерали, което води до по-висок магнитен сигнал в почвите.