Климатични фактори
Климатът, като свойство на атмосферата, е функция на нейното взаимодействие с останалите сфери на климатичната система, но същевременно той се определя и от въздействието на външни по отношение на системата фактори – с астрономичен, или вътрешнопланетен произход. Последните са свързани с енергията и веществото от вътрешността на Земята, които са незначителни, в сравнение с тези, от Слънцето. Постъпващата от него радиация (радиационен фактор) има основно значение спрямо останалите външни фактори на климата, а от вътрешните фактори най-значими са циркулационните и географските фактори. Радиационните фактори се определят от географската ширина и облачността.
От географската ширина зависят височината на Слънцето над хоризонта и продължителността на деня. Колкото по-високо е Слънцето, толкова по-близък до правия е ъгълът, под който слънчевите лъчи достигат до Земята, по-значителна е интензивността на съответния слънчев поток и по-продължителен – денят. При по-високо положение на Слънцето лъчите му преминават и през по-тънък слой атмосфера, в сравнение с по-ниско положение. По тази причина, в първия случай до земната повърхност достига по-голяма част от лъчистия слънчев поток, докато при втория случай в атмосферата се разсейва сравнително по-голяма част от него.
В течение на годината, при движението на Земята около Слънцето, оста й заема различен наклон спрямо Небесния Екватор, поради което се изменя и ъгълът на слънчевите лъчи спрямо земната повърхност. В северното полукълбо този ъгъл е най-голям през юни (лятно слънцестоене), в южното полукълбо – през декември (зимно слънцестоене), а над Екватора – през март и септември (пролетно и есенно равноденствие)