Сеизмичността в България и околностите

Б

алканският п-в е най-активният сеизмичен възел от Алпо-Хималайският сеизмичен пояс. Висока активност се наблюдава в западна Турция, Гърция, област Вранча (Румъния), Македония, Албания, Сърбия.

Дълбочинното разпределение на земетресенията на Балканите се групира основно в интервала 5-20 км (т. нар. плитки или корови земетресения) и 90-150 км (по-дълбоки, междиннофокусни). Съществува и един слабо активен слой между 50 и 70 км.

Част от земетресенията в Егейско, Адриатически, Черно и Мранорно море са цунамигенни, като оценката за височината на вълните е между 1 и 4 метра.

Територията на България е заобиколена от земи, характеризиращи се с висока сеизмична активност и чести разрушителни земетресения, които влияят на сеизмичната опасност в страната.

У нас също са регистрирани разрушителни земетресения през вековете. Забележително е, че през първите 30 години на ХХ-ти век са се случили пет земетресения с магнитуд M≥7, достигащи магнитуд 7,8 в Югозападна България, 7,2 в Североизточна България и 7,0 в Южна и Северна България. Оттогава са настъпили само няколко умерени земетресения с магнитуд по-нисък от 6.0. Земетресенията в България имат огнища главно в горната част на земната кора (до 30-35 км), и по-рядко са разположени в долната кора (до 50 км в ЮЗ България).

Разпределение на сеизмичността (историческа и съвременна) за територията на България и околните земи