Геомагнитни аномалии

Ако окачим магнитна стрелка и ѝ дадем възможност свободно да се върти около своя център на тежестта, то във всяка точка на земната повърхност тя ще заеме определено положение в пространството, при това – без да изпитва никакво забележимо преместване спрямо повърхността. Ако този опит се направи в точки, достатъчно отдалечени една от друга, ще се види, че по отношение на цялата повърхност на Земята полето е нееднородно, тъй като стрелката ще застава по различен начин спрямо оста на въртене на нашата планета.

Известно е, че магнитното поле е векторно – т. е. освен големина има и посока. Именно посоката е една от най-използваните му величини, която е основен принцип на магнитния компас.

Големината на магнитното поле на Земята варира от 25 до 65 μТ (микро тесла). Единицата „тесла“ се използва за измерване на магнитната индукция и е наречена на името на изобретателя и електроинженер от сръбски произход Никола Тесла. За територията на България, големината на тоталния вектор на магнитното поле през 2024г. е приблизително 47 μТ.

Измерената стойност съдържа сумарния ефект на няколко източника: 1.) т.нар диполно поле (наподобяващо полето, създадено от магнитен дипол, поставен в центъра на планетата), което съставлява 95% от общата стойност и се генерира във външното ядро на Земята 2.) недиполно – създадено от вътрешни причинители, свързани с нееднородности в дълбоките слоеве на земята, 3.) поле, причинено от намагнитени скали в горните части на земната кора и 4.) поле предизвикано от външни източници (главно от Слънцето).

Освен в пространството, магнитното поле на Земята се мени и във времето. Това се дължи на процеси, които протичат във вътрешността на ядрото и все още не са добре обяснени.